Борел: Нашият просперитет се основаваше на евтина енергия, идваща от Русия и до достъпа на големия китайски пазар. Това вече не е така
Следвайте " Гласове " в
Добро утро,
Добре пристигнали, добре пристигнали на всички ви. Виждам някои от вас, които познавам персонално, други към момента не познавам. Но във всеки случай, съм доста благополучен да бъда тук и да имам опцията да разисквам персонално. Нищо не може да замести действителното взаимоотношение – персоналните взаимоотношения – и аз мисля, че е значимо, че се виждаме и да обсъждаме по какъв начин работим.
Вие ще имате цяла седмица и ще чуете доста хора – нашия президент на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президента на Европейския съвет Шарл Мишел, комисари, тинк танкъри, публицисти. Вие ще обсъждате по какъв начин Европейският съюз би трябвало да се нарежда в този конкурентен и разграничен свят.
Аз съм върховен предствител на Европейския съюз по Външната политика и политиката за сигурност. Аз съм виновен за построяването на Обща външна политика и политика на сигурността и на европейската Служба за външна активност и вие персонално би трябвало да ми помагате да правя това.
И вършейки това, ние би трябвало да се оправяме с новите „ граници на дипломацията “, което е и заглавието на тази среща. Новите граници на дипломацията – това е огромен набор от проблеми.
Вие ще говорите за това по какъв начин да съживим мултилатерализма в тези времена на политка на силата. Вие ще говорите за европейска сигурност в светлината на войната в Украйна,но освен това – има и други рецесии на сигурността, които са надвиснали. Ще приказваме за енергийни и климатични рецесии и какво би трябвало да направи Европейският съюз. Двете неща вървят дружно. Изправени сме пред една от най-големите енергийни рецесии след първия петролен потрес от 70-те години. По това време аз бях студент във Френския петролен институт в Париж. Беше 1972 година и ми беше казано, че има петрол единствено за 20 години. Е, в този момент сме 2022 година и към момента имаме доста петрол, само че на доста висока цена. Така че, силата и климатът – двете неща дружно, ще бъдат огромно предизвикателство.
Ще приказваме за дезинформация, външна интервенция в нашите политически процеси, цифровата гражданска война, Глобалния портал, джендър и многообразие. Това е доста хубава стратегия. Аз няма да приказвам за всичко това, и няма да проследя всички тези разнообразни проблеми. Това би било невероятно и аз не съм експерт по съвсем никой от тях.
Искам да структурирам обръщението си през днешния ден към две неща. Първо, въпросите „ какво “. Второ, въпросите „ по какъв начин “.
Въпросите „ какво “ са: Какво се случва? Какво следва? Какво би трябвало да вършим?
А въпросите „ по какъв начин “ са: Как ще действаме? Как ще работим? Как ще работиш? Как да получим повече и по-добри резултати?
Това не е миг, в който ще изпращаме цветя на всички ви, казвайки ви, че сте красиви, че работите доста добре и ние сме доста щастливи, че сме едно огромно семейство и по този начин нататък. Това е миг, в който да приказваме между тях за това, което вършим (не правим) задоволително добре, за какво не постоянно съм удовлетворен от метода, по който работи моята европейска делегация и да изпратя ясни известия за това по какъв начин желая вие да се продобрите.
Първо, за „ какво “. Светът, пред който стоим – както споделих, аз не съм експерт по множеството от проблемите, само че имам необятно политическо схващане. Как сме изправени пред света? Какъв свят е това?
Е, това е свят на радикална неустановеност. Скоростта и обсега на измененията са изключителни. Не би трябвало да се опитваме да го отхвърляме. Не би трябвало да се опитваме да се съпротивляваме. Би било на вятъра изпитание. Трябва да го приемем и да се приспособяваме към него, приоритизирайки гъвкавостта и издръжливостта си.
Но несигурността е правилото. Събития, които не сме могли да си представим, че в миналото ще се случат, се случват едно след друго.
Тук черният лебед би бил болшинство. Няма да има бели лебеди – всичките ще бъдат черни – тъй като едно след друго се случиха неща, които беше доста малко евентуално да се случат, само че все пак се случиха и те имат мощно влияние и сигурно се случиха.
Нека се опитам да обобщя какво ни се случва. Може и да бъркам, само че желая да обсъдя това с вас. Аз мисля, че ние, европейците, сме изправени пред обстановка, в която понасяме следствията от един развой, който продължи с години, през които ние бяхме отделили източниците на нашия разцвет от източниците на нашата сигурност. Това изречение може да послужи за заглавие, аз съм го взел от Оливър Шмит, който разви тази тези, мисля, сносно.
Нашият разцвет се основаваше на евтина сила, идваща от Русия. Руски газ – на ниска цена и сякаш наличен, сигурен и постоянен. Доказа се, че казусът не е подобен. И на достъпа до огромния китайски пазар за износ и внос, за софтуерни обмени, за вложения, за евтини артикули. Мисля, че китайските служащи, с ниските си заплати се оправиха доста по-добре и направиха доста повече за удържане на инфлацията, в сравнение с всички централни банки, взети дружно.
И по този начин, нашият разцвет беше основан на Китай и Русия – сила и пазар. Ясно е, че през днешния ден би трябвало да намерим нови пътища за сила от Европейския съюз, доколкото можем, тъй като не трябва да заменяме една взаимозависимост с друга. Най-добрата сила е тази, която произвеждаш вкъщи. Това ще докара до мощно преструктуриране на нашата стопанска система – това е несъмнено. Хората не го осъзнават, само че фактът, че Русия и Китай към този момент не са тези, които бяха за нашето икономическо развиване, ще изисква мощно преструктуриране на нашата стопанска система.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Добро утро,
Добре пристигнали, добре пристигнали на всички ви. Виждам някои от вас, които познавам персонално, други към момента не познавам. Но във всеки случай, съм доста благополучен да бъда тук и да имам опцията да разисквам персонално. Нищо не може да замести действителното взаимоотношение – персоналните взаимоотношения – и аз мисля, че е значимо, че се виждаме и да обсъждаме по какъв начин работим.
Вие ще имате цяла седмица и ще чуете доста хора – нашия президент на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президента на Европейския съвет Шарл Мишел, комисари, тинк танкъри, публицисти. Вие ще обсъждате по какъв начин Европейският съюз би трябвало да се нарежда в този конкурентен и разграничен свят.
Аз съм върховен предствител на Европейския съюз по Външната политика и политиката за сигурност. Аз съм виновен за построяването на Обща външна политика и политика на сигурността и на европейската Служба за външна активност и вие персонално би трябвало да ми помагате да правя това.
И вършейки това, ние би трябвало да се оправяме с новите „ граници на дипломацията “, което е и заглавието на тази среща. Новите граници на дипломацията – това е огромен набор от проблеми.
Вие ще говорите за това по какъв начин да съживим мултилатерализма в тези времена на политка на силата. Вие ще говорите за европейска сигурност в светлината на войната в Украйна,но освен това – има и други рецесии на сигурността, които са надвиснали. Ще приказваме за енергийни и климатични рецесии и какво би трябвало да направи Европейският съюз. Двете неща вървят дружно. Изправени сме пред една от най-големите енергийни рецесии след първия петролен потрес от 70-те години. По това време аз бях студент във Френския петролен институт в Париж. Беше 1972 година и ми беше казано, че има петрол единствено за 20 години. Е, в този момент сме 2022 година и към момента имаме доста петрол, само че на доста висока цена. Така че, силата и климатът – двете неща дружно, ще бъдат огромно предизвикателство.
Ще приказваме за дезинформация, външна интервенция в нашите политически процеси, цифровата гражданска война, Глобалния портал, джендър и многообразие. Това е доста хубава стратегия. Аз няма да приказвам за всичко това, и няма да проследя всички тези разнообразни проблеми. Това би било невероятно и аз не съм експерт по съвсем никой от тях.
Искам да структурирам обръщението си през днешния ден към две неща. Първо, въпросите „ какво “. Второ, въпросите „ по какъв начин “.
Въпросите „ какво “ са: Какво се случва? Какво следва? Какво би трябвало да вършим?
А въпросите „ по какъв начин “ са: Как ще действаме? Как ще работим? Как ще работиш? Как да получим повече и по-добри резултати?
Това не е миг, в който ще изпращаме цветя на всички ви, казвайки ви, че сте красиви, че работите доста добре и ние сме доста щастливи, че сме едно огромно семейство и по този начин нататък. Това е миг, в който да приказваме между тях за това, което вършим (не правим) задоволително добре, за какво не постоянно съм удовлетворен от метода, по който работи моята европейска делегация и да изпратя ясни известия за това по какъв начин желая вие да се продобрите.
Първо, за „ какво “. Светът, пред който стоим – както споделих, аз не съм експерт по множеството от проблемите, само че имам необятно политическо схващане. Как сме изправени пред света? Какъв свят е това?
Е, това е свят на радикална неустановеност. Скоростта и обсега на измененията са изключителни. Не би трябвало да се опитваме да го отхвърляме. Не би трябвало да се опитваме да се съпротивляваме. Би било на вятъра изпитание. Трябва да го приемем и да се приспособяваме към него, приоритизирайки гъвкавостта и издръжливостта си.
Но несигурността е правилото. Събития, които не сме могли да си представим, че в миналото ще се случат, се случват едно след друго.
Тук черният лебед би бил болшинство. Няма да има бели лебеди – всичките ще бъдат черни – тъй като едно след друго се случиха неща, които беше доста малко евентуално да се случат, само че все пак се случиха и те имат мощно влияние и сигурно се случиха.
Нека се опитам да обобщя какво ни се случва. Може и да бъркам, само че желая да обсъдя това с вас. Аз мисля, че ние, европейците, сме изправени пред обстановка, в която понасяме следствията от един развой, който продължи с години, през които ние бяхме отделили източниците на нашия разцвет от източниците на нашата сигурност. Това изречение може да послужи за заглавие, аз съм го взел от Оливър Шмит, който разви тази тези, мисля, сносно.
Нашият разцвет се основаваше на евтина сила, идваща от Русия. Руски газ – на ниска цена и сякаш наличен, сигурен и постоянен. Доказа се, че казусът не е подобен. И на достъпа до огромния китайски пазар за износ и внос, за софтуерни обмени, за вложения, за евтини артикули. Мисля, че китайските служащи, с ниските си заплати се оправиха доста по-добре и направиха доста повече за удържане на инфлацията, в сравнение с всички централни банки, взети дружно.
И по този начин, нашият разцвет беше основан на Китай и Русия – сила и пазар. Ясно е, че през днешния ден би трябвало да намерим нови пътища за сила от Европейския съюз, доколкото можем, тъй като не трябва да заменяме една взаимозависимост с друга. Най-добрата сила е тази, която произвеждаш вкъщи. Това ще докара до мощно преструктуриране на нашата стопанска система – това е несъмнено. Хората не го осъзнават, само че фактът, че Русия и Китай към този момент не са тези, които бяха за нашето икономическо развиване, ще изисква мощно преструктуриране на нашата стопанска система.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ